Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2012 11:30 - Ангел Сладкаров
Автор: pesnopoj Категория: Музика   
Прочетен: 2129 Коментари: 1 Гласове:
1



Бащата на нашата оперета   Ангел Сладкаров е българският тенор, актьор и режисьор, когото европейците днес познават по-добре и повече от нас самите. Имал неоспорими качества на певец с голяма музикална култура и широк диапазон. Наричат го баща на нашата оперета. В миналото само някои от съседите му в софийската кооперация на бул. "Христо Ботев" № 77 знаели, че именно той е създателя на първото кабаре у нас. Негова е заслугата за организирането на професионалния оперетен театър в България. Той е човекът, открил за сцената и поощрил много млади таланти. Най-известните сред тях били: Мими Балканска, Асен Русков, Симеон Симеонов. На него дължим и първите 180 грамофонни записа с танцова музика, забавни песни и оперетни арии на български език, които започнали масово да се разпространяват.   Дълги години името му било обречено на пълна забрава. За портрета му не се намерило място дори във фоайето на Музикалния театър. За съжаление днес за бащата на родната оперета се знае твърде малко. Собственоръчно написаните му спомени били издадени в малка книга. Тя вече е станала истинска библиографска рядкост. Дълго време ръкописът потъвал в прах докато накрая изчезнал безследно в бюрата на Комитета за изкуство и култура. Сладкаров предоставил на отговорните лица от издателство "Музика" един екземпляр. Той бил съхранен частично и имал големи празноти в съдържанието.   Ангел Сладкаров се родил на 18 октомври 1892 г. в София. Като син на дребен чиновник бил принуден да странства из страната, за да търси препитание. Бъдещият певец изявил своя талант рано. Започнал да пее още през ученическите си години в Шумен.   "Браво, Ангелчо!", казвали с възторг съседите, слушайки песните му под прозорците си. Малчуганът обявявал сам: "От София дойде един човек, той беше много гладен", музика народна, текст Ангел Сладкаров и отварял широко гърло. За смазване слушателите се надпреварвали да пълнят шепите му с бонбони за да пее още по-хубаво. Скоро семейството му се завърнало в София. И тук музикалните му заложби не останали незабелязани. От Оперетната дружбаго открили и започнали да му възлагат малки роли. Пестеливият му баща се водил от старата житейската мъдрост и смятал, че "музикант къща не храни".Поради това той записал непокорния си син във Военното училище.   През 1912 г. се наложило 20-годишния Сладкаров да участва в сраженията на първата Балканска война. Тя му оставила за спомен рана в левия крак. През 1913 г. конфликтът с бившите съюзници довел до избухването на втората Балканска война. На 28 юни 1914 г. австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга били убити при атентат в Сараево. Това дало повод за започването на Първата световна война. Като поручик в кавалерията Сладкаров бил изпратен на служба в Шумен. Там отново се свързал с познатите му вече музикални дейци и участвал в сформирането на малка любителска трупа. Първото оперетно представление у нас се появило не в столицата София, а в провинциалния Шумен. Именно тук в далечната 1915 г. Ангел Сладкаров започнал сценичните си експерименти. Той дебютирал с шепа ентузиасти в първото любителско оперетно представление у нас. През 1916 г. се поставили оперетите "Моралисти" от Маестро Георги Атанасов, "Софиянци пред Букурещ" от Тодор Хаджиев и "Съюзници" от Богдана Гюзелева-Вульпе. Допирните им точки с истинската оперета били малко. Липсвал хор, балет, при това се играели от драматични артисти. Въпреки трудностите тогава се поставило началото на българската оперета. През тези години, когато безуспешно се опитвали да я настанят в столицата, Сладкаров си припявал измислената от него сантиментална песничка: "Сини гащи аз обличам, аз съм много деликат, шик госпожици обичам, радвам се на божия свят."   При една от конните атаки той бил ранен в главата. За щастие раната не била фатална и скоро той се върнал в столицата. През 1917 г. Ангел Сладкаров образувал и първата професионална оперетна трупа, която играела в кинотеатър "Одеон". Сценичната съдба на "Моралисти" обаче била нерадостна. Въпреки неоспоримите си музикални достойнства тя била свалена от афиша още на третото представление. Стегнат в кавалерийската си униформа, Сладкаров поел на представителни обиколки из софийските улици. Сабята му потраквала по паважа, а в главата му гърмяла музика. Тя го обсебила напълно и не го оставяла дори по време на сън. Започнал да крои планове с единствена цел да направи нещо за да могат и другите хора да я чуят. Имал смели идеи и решил да създаде собствен оперетен театър. Както по-късно писал в мемоарите си, планът му бил полуфантастичен. На първо време трябвало да се снабди поне с една оперета. После да успее да намери подходящи артисти, певци, хористи, балет, оркестър, сцена, декори и костюми. Той отправил молба към известното тогава музикално издателство "Вайнбергер", която за негова радост била удовлетворена. Скоро получил клавир, либрето и оркестров материал на оперетата "Шансонетка" от Делингер. Името на пиесата доста го стреснало и той решил да я прекръсти на главното действащо лице "Маркиз Бонели". Успял да привлече в трупата 30 оркестранти от Военното училище под диригентството на чешкия капелмайстор Алоис Мацак. Освен тях дошли 15 хористи от църковната капела и 8 балерини от частното училище на педагожката Руска Колева от операта. Вече започнали да репетират, а Сладкаров все още нямал солисти. За главната роля му трябвала добра певица, освен това субретка, комична старица, стар комик, буфотенор, бонвиван-баритон и лица за още няколко второстепенни роли. Ролята на любовника-тенор оставил за себе си. Притиснат от времето Сладкаров пак тръгнал да мери улиците. Скитал се по кафета, кръчми и музикални училища. На модерните матинета и соарета се заглеждал по засуканите девойки и се заслушвал в гласовете им. Някои пеели прилично, дори доста добре. Но дали имали и сценичен талант за музикални актриси? Като начало успял да склони стария Борис Пожаревски, който пък му довел сценичната звезда Тороманова.   "Цирк, тингел-тангел, малко кафе-шантал, вариете - нещо за очите, нещо за ушите, пък и за сърцето. От всичко по малко! Ха, ето това е оперетата!" - мислил възбудено на другата сутрин Сладкаров. Тези думи му казал на сън Пожаревски, качен победоносно на бял кон. Напереният тенор отново стегнал мундира, наместил фуражка и тръгнал на лов за таланти из софийските улици. На ъгъла пред Халите се спънал и замалко да падне. Сабята му закачила чорапа на едно девойче и го скъсал. Смутеният Сладкаров се извинил и измънкал няколко думи под мустак. Уплашената девойката чула оправданието му, че бързал защото спешно търсил актриси за оперетата. Тя си тръгнала объркана без дори да пророни дума. На другата сутрин телефонът в дома му звъннал настойчиво. "Тук говори скъсаният чорап" - изчуруликал сладък женски глас. "Ах, простете, госпожице! Още днес ще ви купя нови чорапи", изпелтечил още съненият тенор. Това девойче била Донка Палазова, бъдещата музикална звезда от първата професионална оперета у нас. В този момент тя била още ученичка в Музикалното училище. Постепенно Сладкаров успял да набере част от актьорския състав. Все още обаче му липсвала примадона.   "Госпожице, вие не сте ли певица?" "Ах, какъв нахал!" Все в тоя дух се развивали почти всички опити на бъдещия режисьор. Накрая ролята била поверена на напълно неизвестната тогава Надя Скендерова, която за първи път се качила на сцената. Повечето от изпълнителите, с които Сладкаров организирал представлението, били негови открития. Премиерата се състояла на 18 февруари 1918 г. Без каквато и да е реклама, само с един афиш, спектакълът на трупата запълнил всичките 1.200 места на театър "Одеон". Столичната публика бурно аплодирала, а диригентът бършел от вълнение потното си чело. Салонът кънтял от възторжено "браво" и сцената потънала в цветя. След представлението присъстващите журналисти забързали към редакциите на вестниците, за да ознаменуват на хартия появата на оперетата. Така започнал летописът на новото развлекателно изкуство. В самото начало изпълнителите в съставите на пътуващите трупи били любители. По-късно техният репертоар се обогатил. Творческият им опит и ниво се увеличили и те прерастнали в професионални.   В прочутия троянски манастир Ангел Сладкаров се оженил за младата певица и артистка Надя Ножарова. Тя имала успех и станала оперетна примадона. Това попречило на бракът им, който продължил само четири години. В този семеен конфликт по загадъчен начин се вплело и името на другата ни оперетна прима - Мими Балканска. Тя била едно от гениалните открития на Сладкаров. Твърде е вероятно нейните чувства да са надхвърляли преклонението пред учителя и колегата. Ангел Сладкаров-младши,син на тенора от втория му брактвърдял, че между тяхотначало се зародил конфликт на чисто емоционална основа. След това той вече се прехвърлил и на професионална почва.   След дълъг период на търсения, творческа работа и експерименти Сладкаров се посветил окончателно на оперетата. Той решил още по-сериозно и задълбочено да се занимава със сценична музика. През 1939 г. той заминал за Виена, където се записал да следва режисура. След това се прехвърлил в Германия. Тук се срещнал и запознал с младата фотографка Ингеборг фон Бьов, която била от благородно потекло. Въпреки, че разликата във възрастта им била цели 35 години те заживели в любов и били много щастливи.   През 1958 г. Сладкаров се върнал в България за да отбележи 40-годишния юбилей на оперетата. Пет години по-късно съдбата му изиграла лоша шега. Новопостроената берлинска стена разделила дома им на две. Станало така, че при подялбата през 1961 г. едната част от къщата им останала в източен Берлин, а другата - в западен. След това семейството било принудено да се премести и се заселило в България. Но у нас новата власт ги посрещнала като народни врагове. Година след преместването им в София домът им на ъгъла на улиците "Раковски" и "Рачо Димчев" бил отчужден като твърде голям за трима. Семейството било настанено в сграда на “Софжилфонд”, на булевард "Христо Ботев".   "Майка ми не успя да понесе изолацията и ударите, на които беше подложен баща ми, и си отиде много преди него", разказвал по-късно в спомените си Сладкаров-младши.   Последните години от живота си огорченият музикант прекарва в писане на мемоари. Той превежда от български на немски повече от 170 заглавия от родната класика. Активна агитка от завистливи колеги и будни граждани усилено работи за заличаване на името му. Принуден да остане настрани от професионалната сцена, той посвещава силите и времето си на самодейните оперетни театри в страната.   Едва през 1972 г. неговото име е реабилитирано от властта. За голям принос в музикалния живот го удостояват с орден „Народна република България", I степен и титлата "заслужил артист". Умира през 1977 г.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Нора
09.08.2012 22:56
Поздравления за автора,защото Ангел Сладкаров заслужава специално внимание,като основател на българската оперета.Маркиз Бонели е първата оперета поставена от него.Главната роля се изпълнява от Надя Хадживанова,а актьора е Борис Пожаров(не Пожаревски)Бъдете по прецизен в статиите си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pesnopoj
Категория: Музика
Прочетен: 33777
Постинги: 15
Коментари: 3
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031