Постинг
31.03.2012 11:37 -
Аспарух Лешников
Живот за песента
В миналото Аспарух Лешников бил известен артист и блестящ тенор, изпълнител на шлагери с международна известност. По-старото поколение българи все още го помнят като певец на градски песни, починал съвсем забравен и беден. Някои са чували, че той бил известен в Германия през 30-те години като член на много популярна тогава група „Комедиен хармонистс”. Но малцина знаят, че по онова време тя e била толкова прочута и канена на турнета по цял свят, колкото „Бийтълс” през 60-те или многото тинейджерски групи през 90-те години. На практика Лешников е първият наш изпълнител на забавни песни.
Той се родил на 16 юли 1896 г. в южния град Хасково, известен със своите културни традиции и жива, музикална публика. На 8 години започнал да пее в училищния хор в Стара Загора. В градския църковен хор той бил единственото дете. Понеже с чистия си кристален глас изпълнявал най-високите партии, бил разпределен в женския състав като сопран. На 10 години Аспарух останал без баща. Момчето пристигнало в София да учи на държавни разноски във Военното училище. Той се готвил да стане офицер. Тук капелмайстор бил един от основателите на оперното изкуство в България маестро Георги Атанасов. Той се изненадал от безспорния талант на младия юнкер и направил всичко възможно да го върне към пеенето. Препоръчал му на първо време да обърне по-сериозно внимание на заниманията си с музика. С тази задача започнал да се занимава педагога Петър Райчев.
През 1916 г. 20-годишният младеж постъпил във Военното училище на Царство България. Тук Аспарух свирил на своята китара и се запознал с друг млад талант под пагон. Това бил поетът Христо Смирненски, който станал негов пръв приятел. От дружбата им се родила песента „Горчиво кафе“. Смирненски написал в Борисовата градина набързо стиховете върху амбалажна хартия. Тази песен от бедните младежки години с познатия рефрен "Свари си горчиво кафе" се е запазила до днес. През 1920 г. Аспарух започнал да учи пеене при известния музикален педагог Проф. Иван Вульпе. Вокалните му занимания се разширили и продължили поради, което Лешников не станал офицер. Две години по-късно заминал за Германия да усъвършенства певческия си талант. С парите, които е носел, живял почти една година и успял усърдно да научил немски език. После за да си осигури прехрана Аспарух се принудил да работи като келнер в българската менза - студентския ресторант. Тук освен безплатна храна имало пиано, на което той се упражнявал и пеел. Младият тенор бил истински щастлив. През 1922 г. на изпита в „Щернишес консерваториум“ в Берлин от над 180 кандидати попадал сред четиримата приети. Той станал стипендиант със специалност "оперно пеене". Ниският ръст обаче попречил за изявите му на оперната сцена. Поради това той не можал да се отдаде напълно на любимото си изкуство. За да заплаща учебните такси и се издържа певецът пеел по кръчмите. Репертоарът му включвал предимно руски песни и романси. Той бил от втората емигрантска вълна, поела по европейските пътища след злополучните за България три войни. През 1927 г. го приели в хора "Чарел-ревю корус" като солист. Скоро българският певец успял да пробие и постъпил в трупата на "Гросес Шаушпилхаус". Той пожънал истински успех и станал гвоздей в програмата на известният театър. Днес негов наследник е реномираното вариете „Фридрихщат палас“.
За по-доброто разбиране на фактите е необходимо вписването им в общополитическия контекст на Германия от 30-те години на миналия век. През август 1927 г. в Мюнхен по инициатива на философа-идеолог Алфред Розенберг и партийния ръководител Хайнрих Химлер, се създало ново “Националсоциалистическо дружество за немска култура”. Година по-късно то прерастнало в “Борчески съюз за немска култура”.
Безработицата в Германия била голяма. В германската столица българинът станал повече известен като Ари Лешников. Веднъж една случайна обява във вестник привлякла вниманието му. Търсили се певци за формирането на нов вокален ансамбъл. Певецът Хари Фромерман имал осем готови песни и аранжименти и обявил конкурс за още 5-има музиканти. Тридесетгодишният Ари не отговарял на изискването кандидатите да са на възраст до 25 години. На прослушването се явили над 100 човека. В крайна сметка се наложило да нарушат регламента. Така през 1928 г. той станал първи тенор и водещ член на новосформирания вокален секстет "Мелъди мейкърс". Лешников бил един от неговите създатели и умело използвал модела на американската група "Ривилърс". Днес американският първообраз отдавна е забравен и служи само като отправна точка за появата, израстването и небивалото признание на немския секстет. Останалите членове били: 21-годишният основател Хари Фромерман - буфотенор, чудесен имитатор на инструменти и животни, Роберт Биберти - бас, Ерих Абрахам-Колин - втори тенор, Роман Сиковски - баритон, Ервин Боотс - виртуозен пианист и аранжор. Групата била международна защото обединявала еврейски германци, поляк и българин. Следващото име "Комедиен хармонистс" измислил Ерик Чарел. Той станал “кръстник” на състава, инсценирал оперети, танцувал и бил най-авторитетната фигура на германския звукозаписен и концертен бизнес след Първата световна война. След 9 месеца репетиции през 1928 г. великолепната шесторка дебютирала в оперетата "Казанова" на Йохан Щраус. Премиерата се състояла в старата сграда на ревю-театъра "Фридрихщат палас" в Берлин. Те пеели в интермедиите между отделните сцени. Били облечени в красиви пъстри костюми като музиканти от Бохемия, Венеция и Испания. Така се родила легендата, наречена "Комедиен хармонистс". След това започнали да ги ангажират за различни вариетета, радиопрограми, ревю-театри, за самостоятелни концерти. Успехът им бил огромен, а хонорарите отлични. Те се превърнали в сензация в културния живот на Берлин, който пък диктувал вкуса в Германия и Европа от края на 20-те и началото на 30-те години. Високото вокално и музикално изкуство в началото на ХХ. век до голяма степен било дело и на групата “Комедиен хармонистс”. Тяхната естетическата концепция била забележителна и с първото сериозно взривяване на строго подредените до тогава европейски музикални ценности. Това водило до включването в афишите за концертите им на всякакъв материал, достигнал вече до котата на обществената видимост. Участниците в мъжката вокална група станали истински световни суперзвезди. Успехът на Лешников по големите сцени надминавал този на оперните ни певци или който и да е български музикант през ХХ. век.
През 1930 г. първият нацистки министър на вътрешните работи Вилхелм Финк, от провинция Тюрингия, издал постановление “Срещу негърската култура - за немска народност”. През 1932 г. се състоял първия голям концерт на състава в залата на Берлинската филхармония. Тогава тя била “светая светих” на европейското музикално изкуство. Секстетът пял пред отбрана публика от над 2.700 души. От този момент концертите му се причислили към “истинското изкуство”. Международното потвърждение дошло и от забележителния рецитал в реномирания милански оперен театър “Ла скала”. Като следствие “Комедиен хармонистс” се освободили от доста високия данък, плащан за представленията на развлекателния бизнес. Приложеният критерий бил чисто художествен и не се влияел от финансови мотиви и конюктурни съображения. По това време певците от “Комедиен хармонистс” печелели много добре. Доходите на всеки член били средно по 40-60 хиляди златни марки годишно. Това било съизмеримо с хонорарите на най-големите филмови звезди на Холивуд като Грета Гарбо, например. Гастролите на тази забележителна група от талантливи млади хора с ярко присъствие предизвиквали фурор по сцените на Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция, Америка. Известни режисьори канели легендарната германска вокална група за снимки в музикални филми. Така те успяли да направят кариера и в киното. Гласовете им звучали в 24 филма, в които се снимат с легенди като Марлене Дитрих, Ана Ондра, Ханс Алберс, Гита Алпар и др. Записали над 280 песни, които били издадени в стотици хиляди тиражи. Само за няколко години били произведени 234 тяхни грамофонни плочи. За съжаление те никога няма да бъдат събрани на едно място у нас. Същото се отнася и за филмите, в които е участвал състава. Репертоарът им бил богат и разнообразен. Той включвал шлагери на различни езици и народи, авторски песни и чужди композиции, аранжименти на популярни пиеси от класиката и джазови стандарти. Секстетът имал редица турнета из цяла Европа. С красивия си глас и артистичност Ари покорявал публиката навред. Успоредно с участията си в групата Лешников направил близо 110 самостоятелни български записа. Осъществил ги в Берлин в съпровод на оркестър "Рокщро". Те били издадени в София от местните музикални компании "Симонавия", "Микрофон" и "Орфей".
Първата съпруга на певеца била английската балерина Делфин. Тя го чула на концерт в Париж. След това специално идвала няколко пъти да гледа и възторжено да го аплодира от централната ложа. Тя била дъщеря на английския посланик и се движела в кръговете на висшето общество. Мечтата й да се запознае с него скоро се превърнала в реалност. Галантният кавалер започнал да я ухажва и изпраща до дома й. След това се оженили по любов и заживяли много щастливо.
През януари 1933 г. на власт в Германия дошъл Адолф Хитлер. Новото правителство забранило американският джаз, френският шансон и руският романс. Нацистите поставили прът в колелото на успеха на певците. Тримата евреи в състава бодяли очите на министъра на културата и пропагандата Гьобелс.
"Хармонистите" тръгнали на голямо световно турне, което завършило в САЩ. Най-внушителният им концерт бил през 1934 г. Те изнесли сензационен рецитал на палубата на самолетоносача “Саратога”, флагмански кораб на американските военноморски сили. В пристанището на нюйоркския залив били събрани корабите от атлантическата и тихоокеанската флота на САЩ. Публиката била съставена от численият им състав, над 85.000 моряка. На първия ред сред официалните лица седял президентът на страната Франклин Делано Рузвелт. Той останал впечатлен от гласа на първия тенор и пожелал да се запознае с българина. Сред големите почитатели на „Комедиен хармонистс“ бил и норвежкия крал Олаф V. Връщайки се от триумфа в САЩ, музикантите научили, че вече не можели да пеят свободно. В навечерието на олимпиадата през 1935 г. се изострили мерките срещу негърската музика и джаза. Започнали и жестоките преследвания на евреите, които също са добре известни и описани. Това довело в последствие до прекъсването на концертната им дейност. Направили голямо прощално шоу в Мюнхен. Последният им концерт в Германия се състоял на 25 март 1934 г. След това вече секстетът се разпаднал. На мястото на евреите се присъединили певците Ернст Енгел, Ханс Рексайс и Рудолф Майнедер. Те образували новата формация “Комеди хармонистс". По принцип групата успешно гастролирала в свободните европейски страни, а също така в Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, САЩ и Аржентина, но останала далеч от постиженията и популярността на оригинала. Това е причината Ари Лешников и останалите двама от първоначалния състав Биберти и Боотс да се завърнат в Германия. След това те привлекли певците Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касeн. Кръстили новия състав "Майсторският секстет" и работили заедно почти до 1941 г. Но и на тях успехът им се изплъзнал. Нито една от двете формации не успяла да повтори старата слава. Втората световна война вече чукала на вратите и на никого не му било до песни и комедии.
През всичките години в чужбина хасковлията никога не забравил родината си. Когато го питали коя е земята, дала на света такъв талант, той винаги отговарял - страната на розите, България. През 1937 г. се родил синът му Симеон. През 1939 г. Ари бил мобилизиран и се върнал в България, последван от своето семейство. Назначили го за комендант на гарата в Подуене. През 1944 г. по време на бомбардировките над София била разрушена къщата му на улица "Юрий Венелин". С това се унищожила и голяма част от архива му. След 9 септември 1944 г. англичанката Делфин издържала да живее тук едва три години. Напуснала страната с военен самолет, отвеждайки малкия си син Симеон. Ари повече не видял първото си дете.
След войната певецът изпаднал в немилост в собствената си родина. Останал без работа, въпреки че правил опити да се хареса на новата власт. Лиричното му творчество не се вписвало в новия социалистически дух на времето. Черна точка в неговата биография била кариерата му в довоенна Германия. Започнали да наричат песните, изпълнявани от Аспарух Лешников "стари шлагери". Те вече се смятали за буржоазна отживелица. Сред тях били: "Сал майчино сърце", музика Петко Радоев, баща на известния музикант Здравко Радоев, "Белокаменна чешма", м. Поптошев, "Две съседки", м. Мильо Басан и др. През периода от 1946 до 1954 г. пътувал и гастролирал с цирк "Европа". По-късно чиновническият апарат не му ги признал за стаж, както и годините в запас. Може би това било направено умишлено заради германския му период? По-късно принудили певецът да работи какво ли не - пазач, чистач в Борисовата градина. Лешников пял по кръчми, циркове, балове, вечеринки, забави и ресторанти. Времената били трудни понеже нямало телевизия, радиоприемниците били рядкост, а музиката се разпространявала само с грамофонни плочи на 78 оборота.
През 1951 г. оперният певец Георги Белчев се опитал да създаде квинтет, подобен на “Комедиен хармонистс” и поканил Аспарух Лешников за първи тенор. С него пеели все още неидентифициран певец, заменен по-късно от Данаил Николов като втори тенор, съвсем младият Георги Кордов като първи баритон, самият Георги Белчев - втори баритон и Димитър Манолов - бас.
След като вече преминал 50-те, на един свой рожден ден, се запознал с втората си съпруга Александра. Тя била едва 19-годишна. Въпреки голямата възрастова разлика любовта им била голяма. Сватбата на Лешникови се отлагала до 1952 г. Причината е, че не знаели адреса на Делфин в Англия, за да получи Ари най-после разрешение за развод. Семейството заживяло в клуб на ОФ, зад завеса, в малка, схлупена къщурка, в пряка уличка на булевард "Тотлебен", днес "Борис ІІІ. Едва свързвали двата края и мизерствали с нейната заплата на детска учителка. Не него - бившата световна звезда, му връчили метла, за да чисти градините. За Ари нямало срамна работа. Певецът се препитавал и като нощен пазач. Родил им се син Анри. Разочарованият от живота си артист никога не го поощрявал да пее. Наследникът си изкарвал хляба и работил като техник. Синът от втория брак си го спомнял като жив, добър и весел човек, независимо от трудностите и унизителния живот. Анри никога не успял да види по-големия си брат Симеон, от първата жена на баща си.
През 1954 г. ансамбълът "Приятели на песента" се явил на “Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство” в София с вокална разработка на увертюрата към операта “Севилският бръснар” от Росини. Известният музикален педагог Проф. Георги Златев-Черкин бил председател на журито. Но въпреки това, нито политическата, нито естетическата конюктура позволили тази изява да бъде оценена по достойнство.
Лешников участвал с песни в бригадирското движение и дори имал карта, подписана от Пенчо Кубадински. През 1958 бил включен към пътуващо естрадно турне с името "Балкан". Участвал в обща програма с илюзиониста Асен Лепоев - Лепас. В обемния му репертоар намирали място както шеговити, стари градски песни, така и сантиментални романси.
Следващото състезание за майстори на естрадното изкуство се провежда чак през 1962, когато шансовете за правилна и умна оценка са станали вече по-големи. Но за съжаление квинтетът на Георги Белчев вече не съществува.
Междувременно в Германия модата на "Комедиен хармонистс" се възстановява. Реставрират и издават записите им на плочи и легендата Ари Лешников се възражда в Европа и САЩ. В началото на 60-те години са издирени изпълнителите от първата легендарна формация и са поканени на тържество в световноизвестното вариете "Фридрихщат палас". През 1965 г. Аспарух Лешников е награден в ГДР със златна значка и получава званието “почетен член на Фридрихщат палас“. Това е първото му излизане в чужбина след войната. През 1968 г. той е обявен за почетен гражданин на Дрезден.
Едва след световния ренесанс на групата и у нас се сещат за славата на Аспарух Лешников. Истински почитатели и заклети меломани предлагат "Балкантон" да издири, реставрира и издаде в албум негови записи. През 1974 г. в магазините се пуска негова възпоменателна дългосвиреща плоча със стари градски песни ВТА. Семейството едва успява да събере пари и да вземе жилище в "Западен парк".
Съществува тричасов телевизионен документален филм на режисьора Еберхард Фехнер. Той е създаден през 1976 г. от Северогерманската телевизия на ГФР. В него са заснети интервюта на живите тогава Биберти, Лешников, Боотс и Сиковски. В България Ари получава стотици писма от чужбина от свои почитатели. Освен тях пристигат колети с подаръци и помощи. У нас никой не проявява никакъв интерес този филм да бъде излъчен и тук. Българската телевизия прави само един запис на бедстващия голям артист със световна слава. Това е песента "Страшно обичам жените". Едва година преди неговия юбилей Българско радио го "преоткрива". Последната радост на блестящият денди от 30-те години, на любимецът на жените с галантните мустачки и маниери е честването на 80-годишнината му през 1977 г. По този повод брилянтният певец получава за своите големи заслуги българския орден „Кирил и Методий“, първа степен. По инициатива на редакция "Хумор, сатира и забава" в Българско радио се провежда тържество, на което официално му връчват отличието. В резултат на заболяване юбилярът почти не може да говори и да изрази радостта си от награждаването. На 27 юли същата година родният град Хасково също го чества. През следващите години за Ари Лешников частично се появяват някои публикации в нашата преса. Описва се как големият тенор от миналото е забравен, но срещу това не се предприема нищо. Артистът си отива тихо и без излишен шум две години след прекаран инсулт. 82-годишният Лешников пада във входа на блока и си удря лошо главата. След тази злополука е почти неподвижен. Умира на 31 юли 1978 в София. Погребват го в черния му фрак, една от малкото вещи, останали от бляскавата му кариера в Малашевските гробища. Той умира не като световна звезда с почести, а като общ треторазреден работник с 45 лева пенсия от "Паркстрой". След това похвалите са вече след смъртта му.
В родния му град Хасково и до днес е жив спомена за него. През 1994 г. фестивалът на старата градска песен "Златен кестен" провежда специално издание на негово име. През месец май се организират дни на творчеството на Аспарух Лешников. На тези тържества се изнасят концерти в памет на нашия именит певец. В Хасково ежегодно звучат неговите песни на конкурс за най-добра интерпретация от изпълнители на стари градски шлагери. Някои от най-ревностните му почитатели все още се надяват да доживеят да се направи паметник на първата ни певческа знаменитост. Певецът, който отдал живота си за песента.
Около 2000 г. в Лондон умира първият му син Симеон. Той оставя две дъщери Нанси и Джесика, която продължава да се грижи за творческото наследство на известния певец.
По мнение на музикалния продуцент Джо Бойд, който е голям ценител и популяризатор на българския фолклор на Запад, Ари Лешников е един от най-великите гласове на ХХ. век. Той го поставя на пиедестала на легендата Едит Пиаф. Неслучайно европейската музикална критика е изумена от неговото вземане на "фа" от трета октава. За това специалистите му дават прозвището Рицаря на горното "фа“.
Няма коментари
