Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2012 12:45 - Асен Овчаров
Автор: pesnopoj Категория: Музика   
Прочетен: 2846 Коментари: 0 Гласове:
0



Бащата на нашия джаз   Асен Овчаров е наш известен музикант от миналото. С неговото име се свързва появяването и развитието на джаза у нас. Родил се през 1906 г. в Харманли.   През 1908 г. княз Фердинанд приел титлата "цар" и България станала царство. Постепенно, по пример на другите европейски дворове, в софийския дворец започнали редовно да се провеждат пищни балове и маскаради. Те били предназначени само за тесен кръг от висшето общество. На тях, пък и на други различни тържества в някои богати домове, салонни оркестри свирели модерни песни и се танцувало.   Овчаров учил и завършил гимназията в родния си град. След това се записал да следва химия в Софийския университет. Напуснал го поради недостиг на средства и понеже разбрал, че музиката е неговото истинско призвание. Известно време учил при Андрей Стоянов от Музикалната академия. От всичко обаче най-много го привличал джаза. Изписал си нотни материали от чужбина. Успял сам да задълбочи и усъвършенства знанията си.   През 1932 г. Асен Овчаров застанал пред микрофоните на "Родно радио" непосредствено след художествената рецитация на Проф. Асен Златаров - "Аура" и предложил за първи път у нас джазов концерт "на живо".   През 1933 г. по негова инициатива се направил опит за структуриране на джаза и за създаване на професионална организация на множащите се оркестри. Този музикален жанр бил изключен от държавната политика. С негова помощ се създал първия джаз клуб у нас - "Джаз оркестрал клуб". Неговата учредителна сбирка се провела в популярното заведение "Алказар" на бул. "Цар Освободител", на мястото на днешния хотел "България". За първи негов председател бил избран Борис Левиев. Липсата на опит - български и чуждестранен - и неизяснените функции на джаз клуба довели до разтурването му година по-късно.   В края на 1936 г. Овчаров направил аранжименти за малък, а в началото на 1937 г. за голям оркестър. През летните месеци гастролирал в “Морското казино” в морската столица Варна. През зимния сезон свирил в известните състави на Ангел Сладкаров и Дилков. От тях постепенно натрупал опит и самочувствие.   Първият ни истински джазов оркестър бил създаден през 1937 г. в София. В "Джаз Овчаров" се събрали първите „джазмени" на столицата. Те почнали работа в луксозния ресторант „България" и бързо станали сензация номер едно в нашата танцова музика. Тази слава обаче била напълно заслужена не само защото тук свирели великолепни музиканти, но защото самият Асен Овчаров бил човек с изключително богата музикална и диригентска култура. Доказателство за това били неговите аранжименти на редица класически пиеси. В тях без да изчезва геният на тяхните автори, звучало и новото време. Да се направи подобно нещо се изисквал не само талант, но и огромно професионално майсторство. За щастие Овчаров притежавал и двете. И ги раздавал на публиката от сърце, защото си личало, че самият той бил влюбен в музиката докрай.   Най-важна била решителната крачка на Асен Овчаров и неговия оркестър да изведе джаза от ресторантско-кабаретното му битие и да го регламентира като самостоятелно художествено явление на концертния подиум. Това се случило през 1938 година в кинотеатър "Роял", днес Театър на армията, при много голям публичен интерес и последвал цикъл от подобни концертни матинета. Гръбнакът на "Джаз Овчаров" по това време били Божидар Сакеларев - кларинет и алтсаксофон, Нико Нисимов - тенорсаксофон, Леон Алфаса - алтсаксофон, Стефан Кованов - тромпет, Давид Ашкенази - ударни инструменти, Александър Николов - "Сашо Сладура" - цигулка и контрабас. Освен тях били наети и музиканти за попълване на отделните оркестрови секции. Успехът на концертите бил извънредно голям, а като резултат един австрйски импресарио предложил на Овчаров многомесечно турне в далечна Аржентина. Това пътуване се осуетило по неизвестни причини, независимо от вече подготвените рекламни материали, снимки и афиши.   Популярността на "Джаз Овчаров" му отредило привилегията да свири при откриването през 1938 година на хотелския комплекс "България", по проект на арх. Станчо Белковски. Това било мястото, където пет години по-рано бил основан първия у нас джаз клуб.   През 1941 г. в Градското казино, днес Софийска градска художествена галерия, се открило вариете. Организаторът, оперетния артист Ангел Сладкаров, наел "Джаз Овчаров" за основен оркестър. Тази формация станала „водата", от която „изплувала" първата ни истинска джазова певица. Това била очарователната Люси Найденова. Тя била дъщеря на висш офицер, която надвила предразсъдъците на своя обществен кръг и застанала смело пред микрофона на естрадата.Певицата имала прекрасен мек глас, който владеела съвършено. Под ръководството на Овчаров този глас оставил трайна следа в развитието на забавната ни музика.   Втората естрадна певица, която Овчаров лансирал в София, била Лени Вълкова. Малко по-късно той станал „кръстник" в естрадата и на прочутата Леа Иванова. Тя вече била дебютирала в "Славянска беседа" с оркестъра на Леон Алфаса. Леа бързо се превърнала в звезда номер едно на предвоенния ни естраден подиум.   Лидерът на оркестъра привлякъл за програмите си тези атрактивни джазови певици, известни като "Трите Ел": Лени Вълкова - най-талантливата, Люси Найденова - най-красивата и Леа Иванова - най-младата.   През 1942 г. Асен Овчаров създал първия класически биг-бенд не само у нас, но и на Балканите. Постепенно обаче между Асен Овчаров и Божидар Сакеларев се появили разногласия и назрял конфликт. През 1944 година Сакеларев напуснал "Джаз Овчаров" и с една част от отделилите се музиканти тръгнал да пътува из страната. Името на новия състав станало "Джазът на оптимистите" и Сакеларев бил неговия лидер. Предложението направил Александър Николов - "Сашо Сладура", който се позовал на няколкото едноименни оркестри в Европа.   Овчаров бил мобилизиран и взел участие във Втората световна война. След нейния край през 1945 г. създал свой оркестър и започнал да свири в столичните барове “Астория” и “София”, а също така и в ресторант “България”. Тогава негов солист-цигулар станал знаменитият Александър Николов - "Сладура".   Много от развалините на разрушените от бомбардировките сгради били разчистени и временно пригодени за културни и спортни прояви. Такъв бил и терена на бул. "Цар Освободител", на който по-късно се създал Музеят на революционното движение. Арендаторът Иван Алексиев сключил договор с двата най-известни оркестъра. "Джаз Овчаров" и "Джазът на оптимистите" се редували да изнасят концертни програми. През 1948 г. се решили на радикална крачка - изграждането на сборен биг-бенд с пълни секции, първият в страната. Новата формация била приютена в съветския Дом на офицера, където изнесла и първия си концерт. Подялбата на сферите за влияние вече била извършена от Чърчил и Сталин. Репресиите на новоустановения режим не закъсняли. През 1949 г. покана за турне в Америка възбудила завистта, злобата и политическите преследвания започнали. Първа, но не единствена негова жертва станал музикантът Асен Овчаров. През 1949 година той бил арестуван и обвинен в шпионаж за американците и британците. Той наистина посещавал техните мисии, но с цел да си набави оригинален нотен материал. Арестували го и след 6-месечно пребиваване в следствения затвор бил изселен в Тутракан. Заедно с младата му съпруга, която била балерина, ги интернирали в това отдалеченото дунавско градче. После той попаднал в концлагера Белене. Освободили го през 1952 г., но отново го обвинили и осъдили на шест години затвор в някакъв скалъпен политически процес. В една статия за джазовата музика от това време на някой си П. Димитров четем: “Джазът, както всичко в Америка, е монополизиран. Основават се фабрики за производство на всевъзможни крещящи, стържащи, виещи и чукащи инструменти. Възникват десетки нотни издателства, които с бясна конкуренция заливат света с булевардната си продукция. Дивият крясък, бесният ритмус, лигавият сантиментализъм, патологичната еротика - това е новото съдържание на джазовата музика. У нас тази поквара все още продължава да си съществува, насаждана безпрепятствено от джаза “Овчаров”, на когото подражават всички по-малки състави от този род”.   През 1961 г. властите арестували, затворили и малтретирали цигуларя Сашо Сладура. Откарали го в концлагера край Ловеч, където бил убит. Певицата Леа Иванова била пратена на трудов лагер в село Ножарово за "лошо поведение". Подобна била съдбата на Ахинора Куманова - "Нора Нова". Нейното провинение било, че притежавала и слушала чужди плочи с джазова музика. Такива трагични били историите и на още редица известни наши музиканти.   След време музикантът Асен Овчаров бил обвинен също така, че се опитвал да джазира мелодията на “Интернационала” и така се подигравал с химна на световния пролетариат. След това имащите власт не му разрешили да се завърне в София. Последвало интерниране в избран от него град и той предпочел Пловдив. Тук Овчаров започнал да преподава акордеон в Средното музикално училище. Работил като композитор и диригент на Ансамбъла за песни и танци при тамошното радио. Ръководил и естрадния състав при Дома на транспортните работници. И тук музикантът не пестил своите сили и енергия. Той работил неуморно и не пазил разрушеното си здраве от затворите. Той останал честен, верен на своите железни принципи и раздал своя талант докрай. След първоначалното размразяване той отново събрал биг-бенд, този път от много млади музиканти. Някои от тях по-късно станали членове на знаменития състав "Бели, зелени и червени", създаден от Веселин Николов. Те и до днес са активни участници в джазовия ни живот. А новината за изградения от Асен Овчаров биг-бенд накарала Димитър Ганев, лидер на вече съществуващия оркестър "Балкантон", да предложи на стария музикант място на аранжор. Овчаров приел, но болестите не му позволили да се завърне в София, където да затвори кръга на своя артистичен и земен живот. През 1972 умрял в Пловдив, едва на 61-годишна възраст.   На 24 май 2001 г. този забележителен музикант е реабилитиран и получава посмъртно почетна награда за музика от Министерството на културата на Република България. С пълно право днес Асен Овчаров се счита за родоначалник на българския джаз. Името му завинаги се свързва с неговото трудно начало, създаване на професионален опит и традиция.



Гласувай:
0
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pesnopoj
Категория: Музика
Прочетен: 16561
Постинги: 15
Коментари: 3
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031